МАГИЯТА НА СЕВЕРОЗАПАДА И УНИВЕРСАЛНОТО В НОВАТА КНИГА НА ЛЮБОМИР ЙОРДАНОВ „ДЕЦАТА НА ДИВИТЕ ГЪСКИ“
"Тази книга е уникална. Смешна и тъжна, някакси делнична и в същото време възвишена. Отдавна не се бях смял така, четейки разказите от „Децата на дивите гъски“. Наслаждавах се на една изчистена и богата на метафори проза, на която Любо е майстор.“ – сподели писателят Емил Андреев при представянето новата творба на известния журналист, писател и поет Любомир Йорданов. В пълния салон на зала „Тържествена“ в „Ривърсайт Трежъри“ (сградата на бившата банка) десетки почитатели на литературата и приятели имаха привилегията и удоволствието да бъдат съпричастни с творчеството на Любомир Йорданов, представено от Почетния гражданин на Лом Емил Андреев.
Сборникът включва 24 разказа, в които оживяват образи на хора и случки от „дивия“, но магичен Северозапад. Именно магията на този край е едно от вдхъновенията на автора. „Самият живот е една магия, една пъстрота, която си заслужава да бъде разказана.“ – каза Йорданов.
„Едно от големите художествени достойнства на „Децата на дивите гъски“ е живият език, изчистен от фейлетонност, но наситено метафоричен. Любо е устоял на изкушението, както много други автори правят, да изпълва текстовете си с иначе уникалния северозападен диалект и точно в това е неговата сила – майсторски да разказва, да предизвиква емоции и размисъл, да тръгва от регионалното и да стига до универсалното, общочовешкото.“ - сподели Емил Андреев.
Любомир Йорданов е роден е през 1958 г. в село Долни Цибър. Средното си образование завършва в ПГ „Найден Геров“, а висшето във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, специалност „Българска филология”. Работил е като учител, бил е секретар на Дружеството на писателите в Монтана. От 1989 г. е журналист, дългогодишен кореспондент за област Монтана на националните вестници “Труд“ и „24 часа“. През 2015 г. Съюзът на българските журналисти го отличава с наградата „Златно перо”. Издал е стихосбирките „Присъствие на вятър” (1987), „Още любов” (1992), „Изгубена земя” (1999). Автор е на книги с документална проза: „Пътешествие из Див/н/ия Северозапад” (2004), „Рибарски истории от Дунав” (2008), „Ловни истории от Балкана до Дунав” (2013) и „13 истории“ (2022). Йорданов е носител на награди от литературни конкурси на името на Пейо Яворов, Цветан Зангов, Пеньо Пенев и други. През 2016 г. е носител на наградата на името на Дончо Цончев на конкурс за къс разказ, обявен от Съюза на българските писатели и Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“. Носител е на Почетен знак „Кръстьо Пишурка“ – I степен, Почетен знак на Кмета на Община Лом, Почетен знак на Община Лом и на Почетна значка на Община Монтана.