ОБЩИНА ЛОМ

Античният град Алмус е разположен в северната част на Лом, до брега на река Дунав, на територия, където през 70-те и 80-те години на XX век е изграден ЖК „Кале“.  Той е обявен за паметник на културата с национално значение с „Държавен вестник“ от 1971 г.  Редовни археологически проучвания са правени през периода 1986-1990 г., 2015 г., а от 2018 г. продължават до наши дни от екип на Исторически музей - Лом, под научното ръководство на АИМ при БАН.

Сведения за Алмус се съдържат в Певтингеровата карта на Римската империя, Пътеводителят на император Антонин, Списъка на служебните рангове, съчиненията на Прокопий “За постройките” и Йорданес – “Гетика”. Епиграфски паметници от античността, свързани с Алмус, са включени във всички авторитетни корпуси на латинските надписи в българските земи. Отделни археологически паметници са публикувани от най-утвърдени специалисти по археология като Богдан Филов, Гаврил Кацаров, Вацлав Добруски, Феликс Каниц, Константин Иречек. Алмус е обозначен и върху някои западноевропейски карти от XVI – XVIII в. – на Абрахам Ортелий, по късно преиздадени от П. Кериус, Н. Сансон, Й. Матиас Хаас и Кристоф Харенберг.

Частично е разкрита западната порта на укреплението. Тя е била фланкирана от правоъгълни или U-образни кули. Портата е с проход навътре. Навярно е имала катаракта от външната страна и дървена порта – от вътрешната страна.

При проучванията са установени по-ранни периоди на обитаване. Най-ранното селище се отнася към Късната бронзова епоха. Частично проучен е римски лагер, датиран през първата половина на I в. сл. Хр. Той е един от най-ранните известни укрепления по Долен Дунав. Над неговите руини е изграден друг лагер, съществувал през втората половина на същия век. Най-големият разцвет на Алмус е бил през II–III в., когато далеч отвъд квартал "Калето" се е разпростирало значително селище. То е дължало благоденствието си на голямо речно пристанище. С отслабването на Римската империя Алмус възвръща своите военни функции. Частично видимите останки на късноантично укрепление са построени в началото на IV в. В резултат на редовните археологически разкопки на града са проучени 70 м от западната крепостна стена на кастела. Тя е широка 2,20 м и е имала обща дължина 200 м. Крепостта е имал формата на неправилен правоъгълник с приблизителни размери от север 250 м и по 200 м от запад и от изток, а от юг – 220 м. В ъглите кулите са били  с кръгла форма. Площта й е около 4,1 хектара. Тази крепост е наследена, ремонтирана и използвана от Първа българска държава, Източната Римска империя (Византия) и Втора българска държава. След падането на България под Османска власт в границите на старото укрепление се заселва турско население.  Дългото обитаване на мястото е довело до натрупването на културен пласт с дебелина от близо седем метра. Археологическият обект отразява непрекъснатата 20-вековна история на град Лом.

В резултат на разкопките са открити множество артефакти от античността и средновековието. Те се съхраняват в Исторически музей - Лом и могат да бъдат експонирани в музея или експозиционна площ непосредствено до разкопките. Разкритите крепостни стени и прилежащи до тях казармени постройки не са реставрирани и консервирани. Предвид мястото им  в днешния град Лом и ролята им като културен и исторически паметник с национално значение, те могат да бъдат експонирани в съвременната градска среда. Като част от общоевропейското културно наследство, каквито са паметниците от Римската империя, те могат да бъдат и обект на интерес от български и чуждестранни туристи. Античният Алмус е в индикативната листа на ЮНЕСКО като част от Долнодунавския лимес.